110 | Оцязоронь цёрась — |
Куднясь шерьхкозевсь.
Сон азондозе брадонзонды, мезе ульсь ётай веть.
— Ну, лакафтода чай. Сиптяма чайда и тутама. Вдь минь тяни колма алашаньке. Тинь мезевок ашеде сода. Мон колма вет дежурендань тинь инксонт.
Ластясть синь колмоцьке алашатнень лангс и тусть. Ардсть аф ламос, и оцязоронь цёрась пешкодсь:
— Норавода, братт, мон юкстайне вальме лангс перчатканень.
Йомла братсь мярьгсь:
— Дай мрдан инксост.
— Ащеда тязк, монць молян.
Кодамовок перчаткат сон тоза ашезь юкста, а мрдась сяс, мес эсь пачканза арьсесь: тоса мезе-мезе улема.
Брадонза лоткасть фкя вастс, а сон мрдась меки. Ардсь куднять вальманц алу, а тоса марявихть корхтай ават.
Тя куднясольхть колмоцьке куйхнень авасна и тядясна.
— Эх! Юмафтозь цёранянень, — мярьгсь тядясна.
— А тяни кода синь юмафтомат?
Йомла рьвяняц мярьги:
Тянь* тиемс шутя, можна арамс синь каршезост пяк чистай родникокс. Синь кодак ардыхть тоза ся-ся вастти, алашасна сизихть и мярьгихть: „Давай вайматама“, тя родникса симихть и ляпияхть.
Омбоце рьвяняц мярьги:
— Ся мезяма, эряви синь инголест арамс пяк цебярь марлюкс.
Эзонза шачест пяк цебярь марьхт. Кодак сускихть синь марьда и ляпияхть.
А колмоце рьвяняц мярьгсь.
— Ся мезяма, арама инголест пуховой тодукс. Сизихть синь алашасна, лоткайхть синь, мадыхть тодуть лангс и можнат опафтомс.
А бабась корхтась:
— Эх, рьвянят, ся мезяма, пильгсь кеподема менельти, омбоцесь катк ащи масторса; фкя потясь нолдама мастору, а омбоцесь кеподема менельти. Синь вельфкаст аф комотевихть, и минь нильсаськ.
Оцязоронь цёрась кулхцондозень и тусь брадонзонды. Пачкодсь тейст и мярьгсь:
— Айда, мон сявине перчатканень.
Тусть синь сяда тов, сатсть родник. И мярьгихть:
— Эх, симманьке састь.
Оцязоронь цёрась отвечась тейст: „Ожуда, мон васенда симан*.
Эрьхтезе плетканц мархта крезкс родникть, и тусь родниксь сыйса-верса шудема.
— Вов, братт, симоледе тя ведьта, кда аф мон, и кулоледе тязк.